Най-екологичният вариант за изграждането на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле е тунелът. Това от своя страна ще спести вредни емисии в сравнение с обхода по изцяло ново трасе, а ще се запази цялата природа над тунела, каза министърът на околната среда и водите Борислав Сандов.

 

Според него това решение е най-скъпо, но за реализацията на проекта ще се използва еврофинансиране. „Постижимо е „Струма“ през дефилето да се завърши в рамките на мандата на това правителство, ако то изкара пълен мандат (до декември 2025 г. – б.а.)“, е мнението на министъра. Сандов каза, че идеята вече се обсъжда с МРРБ, където и днес (вчера – б. а.) има срещи, запознат бил и министърът на финансите.

Преди повече от 10 години на представяне в строителното министерство на обществен комитет, включващ представители на кабинета и неправителствени организации, станало ясно, че за аутобана през Кресненското дефиле се планира изграждането на един от най-дългите тунели в Европа – 13,3 км

 

През октомври на 2013 г. тогавашният шеф на Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП) Асен Антов заяви, че изграждането на тунела е сред приоритетните проекти по време на новия (тогава) програмен период 2014-2020 г. на ОП “Транспорт”. Декември същата година бе обявена приблизителната сума за изграждането на големия и един по-малък тунел заедно с пътната част от трасето през Кресна, възлизаща на 830 млн. евро. Тогава се каза още, че целият аутобан „Струма“ трябва да бъде пуснат най-късно през 2022 г. От есента на 2014 г. обаче се заговори за резервен вариант на тунелния проект на лот 3 „Струма”.

Той би следвало да се придържа максимално близо до трасето на съществуващия път в дефилето на Кресна, така че да бъде избегнато заемането на значителни нови площи. Поради изключително трудния терен, икономичност и минимално засягане на околните пространства може да се търси чрез известно понижаване на проектната скорост и ширина на трасето (позволяващо движение със 100 км/ч). На практика се предлагаше 4-лентов скоростен път вместо магистрала. Резервният вариант се разработваше тогава с оглед минимизиране на рисковете за АМ „Струма“ като цяло, в случай че възникне проблем с реализацията на тунела.

Още през 2014 г. вече окончателно стана ясно, че България няма финансова възможност за изграждане на толкова дълъг тунел. Другата причина бе, че Кресненското дефиле е един от най-сеизмично опасните зони в Европа