На 13 януари 1878 година е роден българският поет символист, революционер, доброволец в Македоно-одринското опълчение, войвода на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на  XX век – Пейо Яворов.

Годишнината от рождението му събра десетки благоевградчани при бюст-паметника в Градската градина на ритуал, организиран от Община Благоевград. Актрисата Жанет Керанова представи някои факти от живота на Яворов и цитира прочувствени откъси от предсмърното му писмо до Тодор Александров. Часове преди да натисне спусъка на револ­вера, на 29 октомври 1914 година, Пейо Яворов пише до своя верен приятел Тодор Алек­сан­д­ров: “Брате Тодоре! Прости ме ти, нека ме прос­тят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук. Кажи на Македония, когато отидеш там, че ней­ният син (аз се считам за неин) умря в свободна Бъл­гария, увен­чан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: “Поз­д­рав от нашата майка мъченица — тя е вече щас­т­лива!“ И натиска спусъка на револвера, сломен от жестокостта на времето. Но остава безсмъртен.