На 13 януари 1878 година е роден българският поет символист, революционер, доброволец в Македоно-одринското опълчение, войвода на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на XX век – Пейо Яворов.
Годишнината от рождението му събра десетки благоевградчани при бюст-паметника в Градската градина на ритуал, организиран от Община Благоевград. Актрисата Жанет Керанова представи някои факти от живота на Яворов и цитира прочувствени откъси от предсмърното му писмо до Тодор Александров. Часове преди да натисне спусъка на револвера, на 29 октомври 1914 година, Пейо Яворов пише до своя верен приятел Тодор Александров: “Брате Тодоре! Прости ме ти, нека ме простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук. Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: “Поздрав от нашата майка мъченица — тя е вече щастлива!“ И натиска спусъка на револвера, сломен от жестокостта на времето. Но остава безсмъртен.





