Зоя Дюбоа е родена в София и напуска България с родителите си в края на 80-те години. През 1990 г. се записва в Алианс Франсез и няколко семестъра изучава любимия й (след българския) френски език. Водена от задълбочения си интерес към френските философи, художници, писатели и поети, както и към каузите, за които се борят, тя се записва да следва в Сорбоната специалността „Френски език и френска цивилизация”. Но не забравя родната страна и успоредно с изучаването на чужди езици, които ще й бъдат необходими за професионалната кариера, до учебниците й стоят български автори и техните произведения. След Сорбоната усъвършенства английски език в Британския институт в Париж. В продължение на 10 години пък учи италиански език в Италианския културен център, учителите там я наричат „читателката“, защото винаги е забила нос в някоя книга.

Така след усъвършенстването на няколко езика Зоя Дюбоа се утвърждава като преводач. Една от най-известните книги, които превежда на френски, е биографичната книга за Яне Сандански на Мерсия Макдермот. Двете се запознават в град Уъртинг, където историчката живее понастоящем, а книгата „За свобода и съвършенство“ става бестселър във Франция.

След като се омъжва за Жак Дюбоа, двамата често идват в България. Въпреки чуждия си произход, той много харесва нашата страна и непрестанно и с жар разказва на приятелите си за българите и колко красива страна е България. Той силно подкрепя съпругата си в заниманията й с литература – писане на книги, преводи, издаване на български автори в чужбина… Интересът на френските читатели й вдъхва нови сили за написването на други книги. Така Зоя и Жак Дюбоа учредяват издателство „Царот на Пирина“ и по повод годишнината от рождението на Яне Сандански излиза първата й книга на български език „150 години Яне Сандански“. През септември т.г. издателството ще представи на читателите в София том 1 от неиздаваните у нас досега мемоари на Мерсия Макдермот „Имало едно време в България“ в превод на Зоя Дюбоа.

– Госпожо Дюбоа, напускате България твърде млада и оттогава живеете във Франция. Чий избор беше това смело решение?

– Когато напуснах България, все още не бях пълнолетна и смелото решение беше на родителите ми. Живеехме в епоха на разтърсващи промени. Берлинската стена се срутваше. В нашата родина заради политически убеждения даже в най-задружните семейства често хората бяха настроени брат срещу брата, деца срещу родители и т.н. Аз имах свой приятелски кръг, с който много трудно се разделих. Имах и работно място, което ме чакаше, и щях да заема веднага след завършване на средното образование. Съдбата реши друго. Но държа да се знае, че не просто съм излязла от държавата с един билет за самолета. Пет месеца преди редовното завършване на средното образование се явих на предсрочни изпити по всички предмети и ги взех с висок успех, който ме освободи от матурата. Това стана за около 15 дни. Освен това бях проверена от всички наши инстанции, които решиха, че на мен може да ми се гласува доверие. Моят баща беше изпратен на работа в чужбина от държавата, а не си събра багажа просто така, напускайки територията на своя глава. – До преди заминаването за Франция не бях проучвала родовите си корени. Познавах част от роднините си само до прабаба и прадядо. Имах някаква идея за техните възгледи и всичко се изчерпваше с това. Когато заживях надалеч, често размишлявах върху много неща, за които не ми беше стигало времето в България. Трябва да подчертая, че животът далеч от нашата татковина не е това, което някои наши съграждани си мислят, и не всичко се изчислява в определена сума пари.В началото си идвах всяко лято, оставах по два месеца (юли и август) и това продължи няколко години. След това установих, че то не носи на никого нищо положително – нито на тези, с които се виждах, нито на мен. Срещите единствено усилваха тъгата ни, че не можем да бъдем постоянно заедно и да градим проекти за бъдещето, защото бяхме зависими от много фактори, с които не можехме да се справим. Така спрях да идвам за известно време в моята мила родна страна, търсейки начин да лекувам нанесените от времето рани. Това обаче съвсем не означава, че не се интересувах и не следях какво става. Напротив!

Корица на том 1 от мемоарите на Мерсия Макдермот на български език, която Зоя Дюбоа ще представи в София през септември

Случи ми се един път да споделя това с мои приятели и състуденти в Сорбоната. Те ми разказаха своя опит, какъв „лек“ използват, за да се чувстват по-добре, обясниха ми, че ще ми е необходимо доста търпение. Темата за корените беше разглеждана даже по време на лекциите по философия. Един френски философ казва: „Човек не е създаден, за да живее сам. Човекът е създаден, за да живее в общество“. Но за да намери истинското си място и да разбере ролята си в обществото, той трябва да знае своя произход, кой е и откъде произлиза. Така стигнах до заключението, че човек задължително трябва да си знае корените, а който не ги знае, трябва да ги проучи. Човек без роднинЗоя Дюбоа, проф. Елдъров и зам. кметът на Сандански при представянето книгата на Мерсия Макдермот за Яне Сандански, май 2019

Така започнах проучването на своите корени. Искам да кажа, че както роднините от страна на баща ми, така и от страна на майка ми са се борели за свобода. Без да е необходимо да включваме тук политически възгледии е като дърво без корени! Всичко това дава силно отражение върху житейския му път.Днес хората бързат да кажат, че съм от рода Сандански. Да, родственица съм на Яне Сандански, но не бива да се забравя, че имам по-близки роднини, деди, чиито имена са изписани на паметната плоча в градската градина на Дупница. Дядовците ми и бабите ми са борци за свобода и всички ги познаваха в града. За тях вестниците пишеха още едно време, а има и разкази. Всички едно време са били ударници на труда. Един от разказите, за които говоря, има заглавие „Чайки от бъдещето“ и е написан през 1962 г. от Крум Немирников.Идвам в България 3-4 пъти годишно за по около месец и се срещам с роднини, с приятели и близки. Една от моите най-близки роднини живее в Дупница и се казва Анна Трайкова. През активния си живот тя е била учителка в града и почти няма човек, който да не я познава и уважава. Благодарение на нея получавам информация за голяма част от родословното дърво, което в момента изработвам.