Животът на Георги Караджов преминава в Кресна, но корените на рода му са в Клетище, някогашна махала към село Влахи. Завършил е Строителния техникум в Благоевград, където  придобива квалификация  по зидария, мазилки заварки… В трудовото си битие обаче е бил и шофьор, и автокранист. Създава смейство със Светлана Караджова, която е била лелка в детските ясли в Кресна. Имат две дъщери: Вера, която някога като ученичка е печелила първи места като състезателка по спортна стрелба, а сега работи към социалните структури в Кресна, и Гергана, филоложка от ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, а сега семейна в САЩ и преподавателка по психология в град Боулинг. Голямата радост на Джоко са внучетата му Иван, Христо и Емили. Георги е родственик с футболния вратар и национал Иван Караджов.

  • Георги, наричат те Джоко, откъде ти дойде този прякор?
  • Да, Джоко ми е прякор, „кръстиха” ме  някъде през ученическите години и има връзка с големия артист, звезда в театъра и киното Джоко Росич. На мен лично сцената ми е непознато нещо, не съм и стъпвал  на това място. Дори  не помня откъде дойде закачката с Джоко Росич, сигурно нещо ще да е ставало разговор за него и някой съученик ми е станал втори кръстник. Както и да е, факт е, че от онези години досега съм по-известен сред приятелите си като Джоко, отколкото като Георги.
  • А родовата фамилия Караджов с какво се свързва?
  • Опитвал съм се да си го изясня, но нямам успех. Не ми помогна и един голям речник с чуждите думи в българския език, тъй като там нещо като Караджов или Караджа няма. Знае се, че частта от името „кара” означава черно и се прилепва към много имена, но друго е да речем Карастоянов, Караиманов, но Караджов… не знам. Иначе Караджов е широко разпространено като фамилно име в нашия край. Чувал съм, че може да идва и нещо от сърна и може да е имало и ловец някъде из родовата ни история.
  • Заравял ли си се по на дълбоко в миналото на рода си?
  • Опитвал съм се, но доста е трудно, защото няма много архив за използване, а от времето на турското робство пък изобщо липсва. Като оставим този Караджа (Караджов), откривам като мой прапрадядо някой си Солун и от него към мене идват прадядо ми Иван, дядо ми Атанас и баща ми Кирил. Общо си правим редичка от шест имена. Ако приемем, че всеки е създавал своя син при 25-годишна възраст и прибавим към тях моите 74 години, ще стигнем до корените си във времето към началото на 19 век.
  • Къде са родовите ти корени?
  • Известно ми е, че прапрадядо ми Солун е живял във Влахи, което по негово време е било най-личното село в Мелнишка околия. Във Влахи създава семейство и прадядо ми Иван. Когато пламва Кресненско-Разложкото въстание 1878 година, Влахи се превръща в негов център и там се настанява и щабът му. Идват обаче дни на жестоки сражения и турски войски и башибозук превземат селото, опожаряват църквата, училището и много къщи. Много от жителите на селото оцелели, като предварително били се скрили високо из Пирин планина. Прадядо ми Иван и други бегълци създали ново поселение, което приело по-късно името Клетище. Там и моите праотци си вдигнали къща, разработили ниви, отглеждали домашни животни и си създали поминък за живеене.
  • И що за махала е била Клетище?
  • Добре, ще я представя накратко, тъй като вече е в пълна забрава. Клетище се намира на над 1000 метра надморска височина в  Северен Пирин. Сега са гори и пасища, но малко след Кресненско-Разложкото въстание вече си е било като селце с петдесетина къщи и над 200 души население. Раждали се много деца и се наложило да се открие и начално училище, в което вземат първите си уроци впоследствие много достойни люде, сред които е и професор Йордан Костадинов, ветеринарен лекар на страната за 2006 година. По различни причини от 70-те години на миналия век от къща дим не е излизал, плуг в нива не е влизал и сега всичко е в руини и е завладяно от треви, храсти и гора.
  • Как са живели някога?
  • Как? Всеки се е грижил за себе си, за дома и семейството. Земеделие и домашна стока. Сеело се жито, садили се картофи, боб, царевица, нямало къща без памук, за да има с какво жените да правят ризи и гащи, от вълна и козина се правили връхните дрехи и черги, сусам се е отглеждал, за да се добие олио. Било натурално стопанство, дори да имаш пари, не е имало там магазин  къде да се купува. И ние сме били така с над 50 декара обработваема земя, 50-60 овце и кози, 2-3 крави, още толкова волове за оран, кон, кокошки, прасета…
  • Кога сте напуснали Клетище?
  • Лично от този клон, към който е и баща ми, това се случва 1949 година. Преселваме се в Кресна (тогава още е село с име Гара Пирин). Аз по това време съм на две години. Високо в планината е ставало все по-трудно да се живее и дядо ми и баща ми преценили, че край Струма, където се разраствало като селище Гара Пирин,  е по-добре, а и оживен път минава през него, железница, има здравни институции, магазини.
  • От рода ти има ли някой, който в онези смутни времена е хванал оръжието?
  • Знам, че прапрадядо ми Солун и брат му Георги са били убити из планината Беласица, но как, за какво, при какви събития, не съм установил, но все ще да е свързано с нещо против турците. Дядо ми Атанас пък е бил мобилизиран и през Втората световна война е стигнал до Унгария. Баща ми Кирил пък е служил войник в Кюстендил и е редил колове при установяване на държавната граница.
  • От 1949 година  си постоянно в Кресна?
  • Да. В Кресна съм от двегодишен и тук вече 72 години живея. Благословила ме е съдбата. Съпругата ми е отлична домакиня, а трудовия си стаж посъбра в детската ясла в града. Отгледахме си две щерки. Верка е специалист по екология и работи към социалните служби в Кресна. Гергана пък е в град Боулинг, САЩ, от много време вече. В САЩ отиде със зелена карта. Там продължи образованието си и сега е преподавателка по психология. Вече има дом и семейство. Боулинг е град, намиращ се на 100 километра от Детройт, в щата Охайо. Намериха ми двете ми щерки добри съпрузи. Николай Янев на Верка работи към Спешна медицинска помощ в Кресна, а на Гергана Христо Велков пък се занимава с производство на пластмаси в САЩ.
  • Ходил ли си на гости на Гергана в Боулинг?
  • Не.
  • И защо?
  • Ходи ми се, иска ми се да видя голям свят, но има една също голяма причина и тя не е липса на пари, а по-скоро е от това, че изпитвам някакъв страх да се кача на самолет, а друга възможност да се хващат дълги пътища няма. Но и Боулинг, и САЩ не са ми чужди зрително, пък и това се отнася и до други земи из света, че  сега телевизията всичко дава, стига да има очи да гледат. Пък и дъщерята и зетят не пропускат да ни се обаждат по телефона, а и на видео, вече има сега всякаква техника.
  • Как ти протече трудовата биография?
  •  След като завърших образованието си в Благоевград станах строител, по онова време  правехме най-високата сграда в Кресна – Дома на народната армия (ДНА). Обектът се ръководеше от КЕЧ – Дупница. Заплати даваха супер, а работата ми бе по сърце.